Данъци

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ТЕОДОРА НИКОЛОВА при секретар Василка Кадийска и с участието на прокурора Надежда Дойчинова изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. дело № 12044/2005 Производството е по реда на чл. 131 и чл. 132 Д. /отм./. Образувано е по касационна жалба на Р. – [населено място], която с оглед влизането в сила на ДОПК от 01.01.2006 г. е с променено наименование дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – [населено място] срещу решение №г., постановено по адм. дело №г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА №г. на ТДД – [населено място] и потвърждаващото го решение №г. на директора на Р. – [населено място] в частта, в която на [фирма] – [населено място] е начислен допълнително ДДС в размер на 5 659,62 лв. за месец август 2004 г. и в размер на 15 722,04 лв. за данъчен период септември 2004 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 218б, ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ТЕОДОРА НИКОЛОВА при секретар Василка Кадийска и с участието на прокурора Анна Банкова изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. дело № 340/2006 Производството е по реда на чл. 33 – чл. 40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №г., постановено по адм. дело №г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление №г. на ТДД – [населено място], потвърдено с решение №г. на Р. – [населено място] за налагане на обезпечителни мерки – запор. Според касаторът неправилно съдът е приел, че [фирма] е трето задължено лице, тъ йкато към датата на налагане на запора [фирма] не епритежавала вземане срещу [фирма], тъй като с договор за цесия вземането е било вече прехвърлено на трето лице. Твърди се, че вземането на [фирма] не е публично вземане, поради което то не може да попадне в хипетозета на забраната на чл. 155 Д. /отм./, а и липсата на вземане на [фирма] ...