Данък добавена стойност
Съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС) по въпроси, касаещи данък добавена стойност.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Каква е правната връзка между правото на приспадане на данъчен кредит и установяването на публични задължения по реда на ЗДДС?
Какви са процесуалните изисквания и доказателствени стандарти, приложими при оспорване на отказ за признаване на данъчен кредит, включително по отношение на тежестта на доказване и значението на доказателствата, събрани в други производства?
При какви условия е допустимо да се отрече правото на приспадане на данъчен кредит при наличие на авансови плащания и конкретизирани доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са правните изисквания за доказване на реалността на доставките по ЗДДС, особено при извършване на СМР и доставка на строителни материали?
В кои случаи съдът може да приеме, че страна шиканира процеса чрез поведение, водещо до неоправдано забавяне на производството и възпрепятстване изготвянето на експертно заключение?
Какви са условията за допустимост на искания за експертизи и събиране на доказателства в касационното производство съгласно чл. 219 и чл. 220 АПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съответства ли обективната характеристика и качество на внесения продукт на позиция 1511 или на позиция 1517 от Комбинираната номенклатура (КН)?
Допустимо ли е използването на резултатите от митнически лабораторни експертизи (МЛЕ), извършени върху продукти с изтекъл срок на годност, като доказателства при класифицирането на стоката?
Доказано ли е чрез валидни и надеждни доказателства, че внесената палмова мазнина е претърпяла обработка, различна от рафиниране, като текстуриране, което е основание за нейното класиране по позиция 1517 КН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кой е надлежният процесуален ред за обжалване на отказа на органите по приходите да разгледат уведомление за несъбираемо вземане по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС?
Кой е надлежният ответник в съдебното производство, когато се оспорва акт на органите по приходите, издаден във връзка с уведомление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС за вземания, възникнали преди 01.01.2023 г., при липса на преходни разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съставляват ли процесните стоки дълготрайни материални активи (ДМА) по смисъла на легалното определение, дадено с пар. 1, т. 83, б. б от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, във връзка със Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и приложимите Национални счетоводни стандарти?
Следва ли в конкретния случай да се приложи общата хипотеза на чл. 79, ал. 2 във връзка с ал. 4 ЗДДС или специфичните правила за корекция при дълготрайни материални активи, предвидени в чл. 79а ЗДДС?
Кой Национален счетоводен стандарт е приложим към конкретната хипотеза – СС 16 „Дълготрайни материални активи“ или СС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти“, и как следва да бъде формиран ДМА, включително на каква стойност и при какви счетоводни обработки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кой е приложимият процесуален ред за обжалване на протокол, издаден от органите по приходите във връзка с уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС, и води ли неговото неспазване до недопустимост на съдебното решение?
Следва ли органите по приходите да се произнасят по същество на искане по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС, или могат да го оставят без разглеждане поради процесуална недопустимост?
Кой следва да бъде определен като надлежна страна в съдебното производство по обжалване на акт, издаден от органите по приходите, и какво е значението на неправилното конституиране на страна за допустимостта на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Осъществен ли е сложният фактически състав по чл. 68, ал. 2 ЗДДС, необходим за възникването на право на приспадане на данъчен кредит, включително реалност на доставката и използването ѝ за икономическата дейност на дружеството?
Налице ли е съответствие между фактурата, договора за посредничество и доклада за извършената дейност, което да обоснове реалността на доставката и правото на данъчен кредит?
Може ли липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчика сама по себе си да обоснове отказ за приспадане на данъчен кредит, при отсъствие на доказателства за измама и знание от страна на получателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са правните последици от подаването със закъснение на заявление за регистрация по ЗДДС след достигането на облагаем оборот над праговия минимум?
Може ли начисляването на ДДС за облагаеми доставки, извършени между момента на възникване на задължението за регистрация и момента на действителната регистрация, да се квалифицира като санкция?
Съответства ли националната уредба относно последиците от забавено подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на принципа на пропорционалност и изискванията на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какво е значението на понятието „подобрение“ по смисъла на пар. 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при изграждане на фотоволтаична електроцентрала?
Може ли фотоволтаична електроцентрала, чиито компоненти са временно закрепени към терена и са преместваеми, да бъде квалифицирана като подобрение на недвижим имот?
Какви са правните последици от нетрайното прикрепване на съоръженията към земята по отношение на собствеността върху извършените строително-монтажни работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са задълженията на митническата администрация при оспорване на произхода на стоките, удостоверен със сертификати EUR.1, издадени от митническите органи на държава, с която ЕС има споразумение за преференциален режим?
Допустимо ли е определяне на нов произход на стоки само въз основа на предположения, без събиране на доказателства и без прилагане на процедурите за проверка, предвидени в международните споразумения?
При какви условия органите на държавите членки могат да откажат признаване на сертификат за произход, издаден от митническите органи на държава износител в рамките на споразумение с ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "нищожност поради липса на компетентност", въведете само "нищожност липса компетентност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по адм. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "AПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "AПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 170 000 съдебни решения на Върховния административен съд с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "АПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.