Първо отделение

Нарушени ли са съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд чрез неизвършване на самостоятелна преценка и анализ на доказателствата по делото?
Допустимо ли е съдът да отмени ревизионен акт въз основа на теоретични постановки и без конкретна връзка между правните изводи и фактическите установявания по казуса?
Следвало ли е първоинстанционният съд да обсъди твърденията и доказателствата за участие на ревизираното лице в данъчна измама при постановяване на решението си?

В какви случаи е допустимо органи по приходите от една териториална дирекция на НАП да извършват ревизия и да издават ревизионен акт за лице, за което е компетентна друга териториална дирекция, и необходимо ли е мотивиране на заповедта за това?
Подлежи ли на съдебен контрол преценката за необходимостта от дерогация на териториалната компетентност на органите по приходите, упражнена с акт по чл. 10, ал. 9 ЗНАП?
Допуснал ли е първоинстанционният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила чрез необосновано приемане на доказателствена липса, без да е разпределил доказателствената тежест и без да е дал указания на страните за събиране на необходимите доказателства?

Налице ли са били материалноправните и процесуални предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК спрямо ревизираното лице?
Представляват ли сумите, внесени по банковите сметки на ревизираното лице, облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, при положение че лицето твърди, че са му предоставени от дружества с цел извършване на плащания от тяхно име?
Допустимо ли е и правилно ли е съдът да кредитира доказателства, представени след издаване на ревизионния доклад, включително счетоводно-съдебни експертизи, при определяне на данъчната основа?