съдия Весела Андонова

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на седми октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар Боряна Георгиева и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА АНДОНОВА по адм. дело № 368/2019 Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Н. Карастергиос, [гражданство], срещу решение №г. по адм. дело №г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №г. на началник областен отдел “Автомобилна администрация”/ООАА/ – Видин, с която на основание чл. 106а, ал. 2, т. 2, 3 и 4 Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението. Оспорва компетентността на издателя на оспорения административен акт. Счита за неправилен извода на съда за спазване изискването на форма при издаването на заповедта, тъй като в същата не е посочен адресат, което по аргумент на чл. 59, ал. 1, т. 3 АПК я опорочавало до степен нищожност. Оспорва констатацията, че към момента на издаване на заповедта няма постоянен адрес на територията на Република България, тъй ...

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар Боряна Георгиева и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА АНДОНОВА по адм. дело № 3013/2019 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 “Инициатива за обществено здраве, подадена чрез процесуален представител срещу Решение №г. по адм. дело №г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал правния статус на министъра на здравеопазването при издаването от него на Заповед №г. тъй като за дейността на програмния оператор не следва да се прилагат нормативните актове, относими за органите на изпълнителната власт. Съдът не е направил разграничение между функциите на министъра на здравеопазването като орган на изпълнителната власт и като представител на юридическото лице – Министерство на здравеопазването. Предвид разпоредбата на чл. 5, т. 1.16 ...

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар Боряна Георгиева и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА АНДОНОВА по адм. дело № 649/2019 Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда (ОПОС) срещу решение №г. постановено по административно дело №г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено негово решение от 25.04.2018 г., в частта, с която на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е определена обща финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи по договор №г. с изпълнител „АпраООД, на стойност 11 900 лева без ДДС. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът приравнява случаите на нередности с действията или бездействията, които са въведени от законодателя в нормативен акт като нарушения, ...