Обществено осигуряване

Какви са необходимите предпоставки за квалифициране на едно увреждане като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и какво е значението на функционалната връзка между увреждането и изпълнението на трудовите задължения?
Има ли значение мястото и времето на настъпване на злополуката, както и обстоятелството дали увреждането е станало в рамките на работното време или непосредственото изпълнение на трудовите функции, за признаването ѝ за трудова злополука?
Задължени ли са органите на НОИ при квалифициране на увреждането като трудова злополука да се съобразяват със заключенията на медицинската експертиза, особено при наличие на травматично увреждане?

Правилен ли е определен началният момент за възобновяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при забавено преосвидетелстване?
Налице ли е надлежно изпълнение на задължението за служебно уведомяване на лицето за необходимостта от редовно преосвидетелстване съгласно чл. 101б, ал. 1 ЗЗ и чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ?
По чия вина е настъпило закъснението при подаването на документите за преосвидетелстване и следва ли тя да се вмени на лицето?

Как следва да се тълкува и прилага разпоредбата на пар. 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО във връзка с добавката от 60 лева към пенсиите – като елемент, който участва при определяне размера на пенсията, или като сума, която се добавя след определянето на размера по Кодекса за социално осигуряване?
Следва ли административният орган да включва сумата от 60 лева при изчисляване на действителния размер на пенсията, или първо да приравни размера на пенсията до минималния, а след това да прибави добавката?
Правилно ли е приложен материалният закон от страна на административния орган при определяне на размера на личната пенсия и изплащането на добавката по ПМС №479 от 2021 г.?