Върховен административен съд

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ при секретар Магдалена Михайлова и с участието на прокурора Пенка Стефанова изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ по адм. дело № 4009/2000 Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №г. по а. д. №г. на Добричкия окръжен съд. С посоченото решение, окръжният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец, срещу решение №г. на н-к ТУДА и потвърдения с него ДОА №г., с който е определено данъчно задължение ДДС в размер на 8 172 376 лв. (неденоминирани), произтичащи от непризнат данъчен кредит по изчерпателно изброени фактури, с изпълнител по тях [фирма], [населено място]. Повдигнатото касационно основание се свежда до съображения, че при постановяване на решението, окръжният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон – чл. 24, ал. 1 ЗДДС /отм./ в редакцията му преди 01.01.1998 г., във връзка с чл. 35, ал. 3 ППЗДДС /отм./. Касационната жалба се явява процесуално допустима, но по същество е неоснователна: Не е спорно в производството пред окръжния съд, че изпълнителят по процесните фактури не е подавал ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА ФАНИ НАЙДЕНОВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Мария Каменска изслуша докладваното от председателя ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ по адм. дело № 4085/2000 С решение от 24.03.2000 г. по адм. дело №г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на [фирма] – П., против решение №г. на началника на ТУДА – П., с което е потвърден данъчен облагателен акт №г. на началника на ДС “Център” – П., с който дружеството е обложено с 8 844 867 лв. ДДС за внасяне и с 4 560 880 лв. лихви за просрочие през данъчната 1997 година. Против това решение на окръжния съд [фирма] е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Правилно окръжният съд е отказал да признае на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит в размер на невнесения в бюджета данък от изпълнителите по сделките. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит, освен ...