съдия Юлиян Киров

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: ИВАН РАДЕНКОВ Членове: АГЛИКА АДАМОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията Юлиян Киров по административно дело №г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрисконсулт Ялъмов, против Решение №г., постановено по адм. дело №г. на Административен съд- София- град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква се нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и за уведомяване на касатора за започване на производството. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на ...

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: ИВАН РАДЕНКОВ Членове: АГЛИКА АДАМОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Юлиян Киров по административно дело №г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район (БДДР) подадена, чрез пълномощника Т. Георгиева против Решение №г. по административно дело №г. на Административен съд- София град (АССГ), с което е отменено Решение №г. на Директора на БДУВДР. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материално- правни норми. Смята за неправилно изложеното, че в обстоятелствената част на административния акт липсват мотиви, както и че направените изводи довели до процесния отказ са неправилни. Посочва, че за новоизграденият стаменобетонов правоъгълен водосток е следвало да има разрешително преди, реално то ...

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията Юлиян Киров по административно дело №г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция “Черноморски район” (БДЧР) срещу Решение №г., постановено по административно дело №г. на Административен съд- Добрич (АС Добрич), с което е отменено по жалба на „Дълбока ООД, Решение №г. на дирекцията за управление на водите. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че решаващият съд не е разгледал по същество заявеното изменение, което се явява съоръжение за защита от вредното въздействие на водите по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. г ЗВ, съответно дали подлежи на отделен разрешителен режим и може ли да бъде по реда на изменение на действащото разрешително, касаещо линейна инфраструктура, каквато е “пасарелката по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. б ...