Обществено осигуряване

Следва ли при определяне правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да се зачита общият осигурителен стаж, придобит от лицето в България, Канада и Израел, когато осигурителните периоди не се припокриват?
Възможно ли е едновременното прилагане на Спогодбата за социална сигурност между България и Канада и Спогодбата между България и Израел за социална сигурност при определяне правата на лицето, или те могат да се прилагат само алтернативно?
Съществува ли изрична правна пречка в международните договори, по които България е страна, да се кумулират осигурителни периоди от трети държави при липса на припокриване на осигурителни периоди?

Какъв е обхватът на приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС спрямо държавни служители в МВР, които имат осигурителен стаж, приравнен към първа категория труд, но не са реално работили при условията на първа категория?
Какви са материалноправните предпоставки за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО в сравнение с тези по чл. 69б, ал. 1 КСО и възможно ли е формалното съответствие на изискванията да бъде достатъчно за право на пенсия?
Може ли различното тълкуване и прилагане на чл. 69 и чл. 69б КСО да доведе до дискриминационно третиране на държавните служители в МВР спрямо други категории лица с осигурителен стаж?

Възможно ли е да се приеме недобросъвестност на осигуреното лице единствено въз основа на невъзможността на осигурителя да представи първични трудовоправни документи?
Кой носи доказателствената тежест за установяване на недобросъвестността по чл. 114, ал. 1 КСО при оспорване на административен акт, с който се отказва пенсия или се иска връщане на неправомерно получени осигурителни плащания?
Явява ли се представянето на трудови книжки и удостоверения за осигурителен стаж и доход с невярно съдържание достатъчна предпоставка за квалифициране на поведението на осигуреното лице като недобросъвестно?