Първа колегия

1. Правилно ли е приложен и тълкуван чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) при преценката за наличие на основания за предоставяне на бежански статут въз основа на бежанската история и представените доказателства?
2. Налице ли са материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително в контекста на актуалната обстановка в Сирия, за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца?
3. Спазено ли е изискването за съобразяване с принципа "non-refoulement" при преценката за връщане на лицето в държавата му на произход и изложени ли са необходимите мотиви относно сигурността в страната на произход?

Допуснати ли са нарушения на съдопроизводствените правила и материалноправните норми при постановяване на съдебното решение относно отказа за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ?
Установени ли са материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ въз основа на личната история и обстановката в страната на произход на жалбоподателя?
Отговаря ли Република Турция на критериите за "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ, съгласно приложимите нормативни изисквания и конкретните обстоятелства по делото?

Какви са изискванията за доказване на най-малко 5 години професионален опит за получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", и какви документи следва да бъдат представени за удостоверяване на този опит?
Какъв е характерът на становището на Агенцията по заетостта в процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и може ли липсата на положително становище да се приравни на "съгласие" по смисъла на чл. 53 АПК?
Дали изчакването или депозирането извън срок на становището на Агенцията по заетостта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и как това влияе върху валидността на отказа за издаване на разрешение за продължително пребиваване?

Надлежно ли е установено, че чужденецът е декларирал неверни данни относно адреса си на пребиваване в България?
Изпълнено ли е изискването за наличие на осигурено жилище по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 3 ППЗЧРБ, когато чужденецът не пребивава реално на посочения адрес?
Съответства ли отказът за продължително пребиваване на целта и изискванията на ЗЧРБ и ППЗЧРБ при установено фиктивно изпълнение на нормативните условия?

Следва ли отказът за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза "D") да подлежи на съдебен контрол при твърдения за нарушение на основни права по чл. 8 от КЗПЧОС?
В рамките на отказа за издаване на виза, как се преценява наличието на заплаха за националната сигурност и каква е ролята на ДАНС в този процес?
Спазени ли са изискванията за пропорционалност и зачитане на личния и семейния живот при постановяване на отказа, с оглед на приложимото национално и европейско законодателство?