Трето отделение

Изисква ли се отговорност на административния орган за цялостното му поведение при спиране на производството по регистрация, когато същият е създал у заявителя очакване, че автомобилът може да се управлява и е препятствал изтичането на срокове?
Може ли уведомлението за спиране на административното производство да се счита за достатъчно основание за спиране на сроковете по чл. 54, ал. 3 АПК и допустимо ли е органът да се позовава на изтекъл срок за служебно прекратяване при наличието на спряно производство?
Следва ли административният орган да информира страната по производството за настъпили правни последици от служебно прекратяване на регистрацията, дори при липса на изрично законово задължение за уведомяване, когато органът е създал конкретна административна ситуация и оправдани очаквания у заявителя?

Налице ли е незаконосъобразно бездействие от страна на ТЕЛК при забавяне на произнасянето с експертно решение в рамките на нормативно установения срок, при положение че не са изисквани допълнителни документи или изследвания?
Могат ли фактическите причини за забавата, като натовареността на ТЕЛК, липсата на достатъчно специалисти или обжалването на първоначалното експертно решение, да изключат противоправността на забавянето и отговорността на администрацията?
Установени ли са по делото неимуществени вреди и причинна връзка между тях и забавеното произнасяне на ТЕЛК, както и съответства ли присъденият размер на обезщетението на принципа на справедливостта?

Как се установява и измерва вредата, възникнала от забавено плащане на дължима сума, и какъв е характерът на законната лихва по чл. 86 ЗЗД?
Налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния отказ на административния орган и настъпилото забавяне на плащането?
Допустимо ли е обезщетение за забавено плащане да се търси по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при липса на специална уредба за присъждане на лихва в административното производство?