Върховен административен съд

Налице ли са достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи физическото преместване на стоките от територията на Република България до територията на друга държава-членка на ЕС?
Могат ли представените международни товарителници и декларации от получателя да обосноват признаване на вътреобщностна доставка (ВОД) с право на прилагане на нулева ставка по ЗДДС?
Какво е значението на обстоятелството, че стоките са били доставени в трета страна (Република Турция), а не в посочената държава-членка на ЕС, за признаването на доставка като ВОД?

Нарушени ли са съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд чрез липсата на мотиви и непълно обсъждане на събраните доказателства, включително заключението на вещото лице?
Изпълнил ли е съдът задължението си да даде конкретни и адекватни указания относно доказателствената тежест и събирането на доказателства съгласно изискванията на АПК?
Допуснал ли е съдът съществено процесуално нарушение, като не е изяснил релевантните факти по делото и не е проверил изчерпателно законността на административния акт?

Допустимо ли е отказване на право на данъчен кредит при наличие на документално обосновани доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги, когато доставчиците нямат кадрова и техническа обезпеченост?
Следва ли да се признае правото на данъчен кредит по фактури, когато няма установено участие на данъчно задълженото лице в данъчна измама и са представени всички необходими документи, доказващи осъществени стопански операции?
Основателно ли е отказано правото на данъчен кредит за разходи за гориво и климатик при наличие на доказателства за използването им в икономическата дейност на дружеството?