всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Осмо отделение

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Как следва да се определи данъчната основа за начисляване на ДДС върху услугата по строително-монтажни работи (СМР) за учредителите на правото на строеж – включва ли тя или не ДДС при авансово плащане?
Какъв е редът за установяване на факта дали в данъчната основа по авансовото плащане е включен ДДС и какви доказателства следва да се съберат за правилното изясняване на този въпрос?
Може ли касационната инстанция да отстрани допуснатите нарушения, свързани с неизясняване на фактическата обстановка, при наличието на забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Каква е доказателствената сила и допустимост на електронните таблици и справки, представени от куриерските фирми, като доказателства за получени приходи от ревизираното лице?
Може ли получените по личните банкови сметки на ревизираното лице парични суми да се третират като негов доход, при положение че средствата са изпратени от трети лица и по сметки с посочени получатели търговски дружества, притежавани или представлявани от същото лице?
Следва ли да се признаят и вземат предвид представените от ревизираното лице документи (приходни касови ордери, акт за вземане на решение, договори за дарения) при определяне на данъчните основи и при установяване на публични задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и осигурителни закони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съставляват ли принудително събраните от органите по приходите суми въз основа на впоследствие обявен за нищожен ревизионен акт „недължимо събрани“ по смисъла на чл. 128, ал. 1 ДОПК, когато същите са били предмет и на подадени от данъчно задълженото лице декларации по чл. 125 ЗДДС и чл. 92 ЗКПО?
Извършено ли е валидно прихващане с част от признатите като недължимо събрани от органите по приходите суми при липса на издаден индивидуален административен акт по чл. 129 ДОПК?
Намира ли приложение чл. 128, ал. 1, изр. последно ДОПК по отношение на вземания, за които към момента на възникването им е изтекла погасителната давност по чл. 171 ДОПК, когато същите са били събрани принудително въз основа на нищожно изпълнително основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Възможно ли е органите по приходите да издадат нов ревизионен акт след прогласяване на нищожност на предходен ревизионен акт, без изрично връщане на преписката с указания от съда, при условие че не е изтекла давността?
Допустимо ли е издаване на ревизионен акт от органите по приходите, с който се установяват нови задължения за идентичен период и предмет, ако по същите вече има влязъл в сила ревизионен акт или частичен такъв относно същите преобразувания на финансовия резултат?
Съобразен ли е процесният ревизионен акт с изискванията на чл. 21, ал. 1 ЗКПО за определяне на данъчния период като неделим и допустимо ли е извършване на частична ревизия за част от преобразуванията на финансовия резултат за вече ревизиран и приключен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съставлява ли нищожност на съдебния акт обстоятелството, че решението е постановено след прекратяване на командироването на съдии, участвали в състава?
Приложима ли е специалната разпоредба на чл. 227, ал. 9 ЗСВ по отношение довършването на делата от съдии с прекратено командироване, независимо от ограниченията, предвидени в чл. 227, ал. 1 ЗСВ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кога сделките с недвижими имоти, осъществени от физическо лице през определен период, могат да бъдат квалифицирани като търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 Търговския закон?
Какви са релевантните критерии, възприети в практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз, при разграничаване между обикновено упражняване на правото на собственост и икономическа дейност, подлежаща на облагане по ЗДДФЛ?
Допустимо ли е прилагането на нормите на чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ спрямо доходите от сделки с недвижими имоти, когато не е доказано осъществяване на дейност по занятие, характерна за търговец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Компетентен ли е бил органът, издал заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), и спазени ли са изискванията за валидно заместване на титуляря на длъжността?
Налице ли са доказателства за обективна невъзможност или отсъствие на титуляря, които да обосновават заместването му при издаването на ЗВР?
Може ли да се приеме, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на органите, които са го издали?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обхваща ли се правото на приспадане на данъчен кредит от добросъвестния получател по доставка, в случай че доставчикът няма материална обезпеченост или са налице нарушения от негова страна, и какви са изискванията към доказателствената тежест на получателя при оспорване на реалността на доставката?
Явява ли се липсата на материално-технически и кадрови капацитет у доставчика основание за отказ от признаване на право на данъчен кредит за получателя по доставка на услуги, при положение че са представени изискуемите договори и приемо-предавателни протоколи, и не са установени обективни данни за участие в данъчна измама?
Достатъчно ли е договорът за абонаментно обслужване, съчетан с плащане на фиксирана такса и свидетелски показания за нуждата от регулярна поддръжка, за да бъде признато правото на данъчен кредит по фактури за услуги, когато липсват подписани приемо-предавателни протоколи за всяка конкретна услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Установени ли са безспорно основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, които да оправдават определянето на данъчна основа по особения ред?
Достатъчни и конкретни ли са събраните доказателства за съществуване на укрити приходи от продажба на стоки или услуги, принадлежащи на ревизираното лице?
Законосъобразно ли е прието, че заемите, получени от Г. Г. през 2018 г., не следва да се признаят като реално получени средства, без да са изследвани фактите и наличните доказателства относно възможността на заемодателите да предоставят тези суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са изискванията към счетоводната отчетност на дружествата, осъществяващи търговия със стоки, съгласно Закона за счетоводството, и как нарушенията в аналитичното отчитане влияят върху установяването на реалните приходи и данъчни задължения?
Може ли данъчната основа да бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК при констатирани нарушения в счетоводството и липса на първични и вторични счетоводни документи, и как се разпределя доказателствената тежест в такова производство?
Съобразени ли са процесуалните и материалноправните изисквания при издаването и потвърждаването на ревизионния акт, и налице ли са съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "нищожност поради липса на компетентност", въведете само "нищожност липса компетентност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по адм. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "AПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "AПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 170 000 съдебни решения на Върховния административен съд с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "АПК".

ВЕЧЕ СЪМ АБОНАТ (ВХОД) АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form