Върховен административен съд

Какви са правните основания за задължаване на лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение при нетрудова злополука, в контекста на липсата на качество „осигурено лице“?
Прекъсната ли е или е спряна давността за вземанията на НОИ за неоснователно изплатени парични обезщетения и как се определя началният момент на този петгодишен давностен срок съгласно чл. 115, ал. 1 КСО?
Допустимо ли е аналогично прилагане на разпоредбата на чл. 114 ЗЗД относно началото на давността, при наличие на специална уредба в КСО и ДОПК за публични вземания?

Какви са законовите предпоставки за наличие на недобросъвестност при получаване на обезщетение за безработица по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО?
Налице ли е неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд при преценката на фактите и доказателствата по делото?
Законосъобразно ли е административното решение на ТП на НОИ – Пазарджик за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания и спазени ли са изискванията на чл. 146 АПК при издаването му?

Съществувало ли е действително трудово правоотношение между Х. И. Я. и „МСС Консулт“ ООД в релевантния период, обуславящо възникване на задължение за осигуряване?
Налице ли са били материалноправните предпоставки за издаване на задължителни предписания от контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО за заличаване на осигурителни данни?
Правилно ли е приложен материалният закон от административния орган при потвърждаване на предписанията и при преценката на доказателствата относно реалното полагане на труд от лицето?